Проверка на фактите: Компютърът не е българско изобретение и американският учен Джон Атанасов не е баща му
Идеята за това, че компютърът е българско откритие, се заражда в България още през социализма. Историята се разпространява дотам, че рядко бива сложена под подозрение. Митът за българския генезис на компютъра като откритие намира проявяване в медиите, в неофициални диалози сред хората и даже в класните стаи.
Заглавия, които дефинират американския академик от български генезис Джон Атанасов за „ татко “ на компютъра, не са необичайност. Тъй като тази неточна информация циркулира по разнообразни канали, събра обстоятелствата по тематиката.
Кой е Джон Атанасов?
Джон Винсент Атанасов е роден през октомври 1903 година в щата Ню Йорк в фамилията на българския бежанец Иван Атанасов и американката от френско-ирландски генезис Айва Луцена Парди. Атанасов има бакалавърска степен по електроинженерство и магистърска степен по математически науки. През 1930 година той придобива и докторска степен по физика от университета в Уисконсин. През същата година започва да преподава физика и математика в Държавния лицей в Айова.
През 30-те години на предишния век Джон Атанасов започва да работи върху идеята за изобретяването на сметачна машина, която да умее да взема решение диференциални уравнения с частни производни по-ефективно от до тогава съществуващите аналогови машини. Към края на същото десетилетие дружно със своя студент Клифърд Бери Атанасов създава дребен първообраз на дигитален компютър, който по-късно става прочут като компютъра „ Атанасов-Бери “ или „ АВС “ (абревиатура от британското наименование: Atanasoff-Berry Computer). Процедура за издаване на патент обаче по този начин и не е задействана и това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че Атанасов и Бери не приключват напълно своя план.
Някои откриватели допускат, че изобретението не е приключено, тъй като на Джон Атанасов се постанова да поеме други задания в този времеви интервал. По време на Втората международна война той се причислява към Военноморската оръжейна лаборатория на Съединени американски щати, като участва и в нуклеарните опити на атола Бикини в Тихия океан през 1946 година След края на войната до учения доближава информация, че първият модел на компютъра „ Атанасов-Бери “ в Държавния лицей в Айова е бил раздрънкан и частите му са изчезнали по време на ремонт в постройката на физиците. Няма информация за това дали по-късно двамата учени вършат повторни опити да конструират своята машина.
Какво знаем за компютъра „ Атанасов-Бери “?
Прототипът, който Атанасов и Бери основават през 1939 година, цели тестването на две съществени хрумвания: за кондензатори, които съхраняват информация в бинарна форма и за електронни логичен детайли, които правят интервенции по събиране и изваждане. След изработването на прототипа двамата учени стартират да работят по конструирането на по-голяма машина – същинският компютър „ Атанасов-Бери “, който обаче в никакъв случай не е приключен.
Прототипът на Атанасов и Бери съумява да издържи на теста за продуктивност на обособените детайли на замислената от тях машина. Тъй като изобретението не е приключено до дъно, работата на машината като едно цяло обаче не е тествана и потвърдена. Следователно може единствено да се спекулира дали приключеният компютър „ Атанасов-Бери “ е щял да работи изправно. Опит за репродукция на идеята за „ Атанасов-Бери “ е изработен през 90-те години на предишния век от учени и студенти в Държавния университет в Айова (бившият Държавен лицей в Айова). Репродукцията потвърждава редовност, само че, защото планът си служи с доста хипотези заради незавършените хрумвания на самите изобретатели, не можем да сме безапелационни, че и истинският компютър „ Атанасов-Бери “ е щял да покаже същите резултати.
Основните хрумвания на Атанасов и Бери, върху които те базират своето откритие и които могат да се признаят като теоретичен принос, са свързани с използването на двоична бройна система за въвеждане и обработка на информация и с концепцията им за електронна памет. „ Атанасов-Бери “ не е бил универсална машина, а е считал единствено уравнения с незнайни. Тоест по своето предопределение той е представлявал сметачна машина, само че не и машина с универсално предопределение, каквито към този момент почнали да се появяват в този интервал. Една от тези машини с универсално предопределение бил компютърът ENIAC. „ Атанасов-Бери “ също така не бил програмируем – характерност, която се счита за съществена на днешните компютри. Програмируем е компютърът, основан от германеца Конрад Цузе през втората половина на 30-те години на 20-и век, още преди основаването на прототипа на „ Атанасов-Бери “.
Обществеността схваща за съществуването на компютъра „ Атанасов-Бери “ едвам през втората половина на 60-те години, когато Джон Атанасов е свикан за очевидец в най-голямото от поредност каузи против корпорацията Sperry Rand Corp, която тогава има патента за електронния дигитален компютър ENIAC.
На този стадий, през 1967 година, EDVAC и ENIAC са двата съществени електронни цифрови компютри на пазара. Патентът за „ първия автоматизиран електронен дигитален компютър с общо предопределение, който ни е прочут “ е даден на втория, макар че конструирането на първия е почнало по-рано. Оспорването на правото на патент се трансформира и в основна причина за завеждане на дело от страна на Honeywell.
Другият мотив, който стимулира Honeywell да заведе дело, е публикуването на една книга през 1966 година, в която някогашен студент на Държавния лицей в Айова споделя за компютъра „ Атанасов-Бери “. От тази книга се схваща, че Джон Атанасов е имал диалози с един от основателите на ENIAC – Джон Моукли, няколко години преди ENIAC да бъде основан. По време на тези диалози Атанасов е разказал на Моукли за концепцията на „ Атанасов-Бери “. Излизането нескрито на тази информация подтиква Honeywell да потърси Джон Атанасов за очевидец по делото, което оспорва правото на патент за първия електронен дигитален компютър на ENIAC.
В своя правосъден иск Honeywell твърди, че главната концепция за основаването на ENIAC е била непозволено заимствана от изобретението на Джон Атанасов и неговия студент Клифърд Бери. Доказването на това изказване се оказва доста мъчно поради обстоятелството, че „ Атанасов-Бери “ в никакъв случай не е бил показан като приключено откритие, нито е публикуван и изведен в всеобща приложимост. По това време той даже не съществува, защото години по-рано е бил раздрънкан.
В последна сметка съдът заключава, че няма доказателства, които да разрешат „ Атанасов-Бери “ да се счита за най-ранния пример на електронен дигитален компютър. В същото време решението на съда дефинира „ Атанасов-Бери “ като най-ранния прочут модел на двоичен електронен суматор. Тоест признава се, че изобретението на Джон Атанасов и Клифърд Бери е най-ранната позната електронна машина, извършваща математически дейности по изваждане и събиране, която работи с двоична система. Съдът в детайли наблюдава контактите сред Моукли и Атанасов, и констатира, че има учредения да се счита, че Моукли е извлякъл идеята за ENIAC от „ Атанасов-Бери “. Отделно от това обаче съдът установи, че Атанасов е видял ENIAC на 26 октомври 1946 година, само че не е възразил против плана. Освен това в продължение на повече от 20 години той не е претендирал ENIAC да съдържа негови разработки.
Вследствие на делото патентът на ENIAC е разгласен за невалиден въз основа на разнообразни учредения, едно от които е към този момент упоменатото прието индиректно въздействие на концепциите на Атанасов и Бери за основаването му. Въпросът за това кой в действителност е основателят на първия електронен дигитален компютър остава неуреден. По този метод едно от най-важните изобретения в областта на осведомителните технологии остава без съответен основател, а по-скоро се взимат поради другите научни приноси на обособените изобретатели, работили върху концепцията за него.
„ Атанасов-Бери “ и неговите съвременници
Първоначалната концепция за компютрите е основана на концепцията за сметачни машини. Следователно е неопределено и Джон Атанасов да бъде определян като „ татко “ на компютъра. Първите сметачни машини съществуват още от преди новата епоха.
„ Атанасов-Бери “ не може да се счита и за първия съвременен компютър, тъй като една от главните характерности на модерните компютри е универсалността. Първата концепция за основаването на универсална сметачна машина идва още през 1834 година от английския академик Чарлз Бабидж, а първият модел на универсална машина за осъществяването на всевъзможни математически операции е основана от британеца Алън Тюринг през 1936 година
Компютърът „ Атанасов-Бери “ не е бил програмируем – една от базовите характерности на актуалните компютри. Първият програмируем компютър, който е и бинарен и дигитален, е основан от германеца Конрад Цузе в интервала 1936-1938 година, още преди Атанасов и Бери да конструират прототипа на своята машина.
„ Атанасов-Бери “ е откритие, което способства за развиването на актуалните компютърни науки, само че не може да се дефинира нито като първия основан компютър въобще, нито като първия електронен дигитален компютър. Джон Атанасов и неговият студент Клифърд Бери оставят имената си измежду всички останали пионери на компютърните науки, само че не могат да бъдат определяни като „ татковци ” на компютъра.
Заглавия, които дефинират американския академик от български генезис Джон Атанасов за „ татко “ на компютъра, не са необичайност. Тъй като тази неточна информация циркулира по разнообразни канали, събра обстоятелствата по тематиката.
Кой е Джон Атанасов?
Джон Винсент Атанасов е роден през октомври 1903 година в щата Ню Йорк в фамилията на българския бежанец Иван Атанасов и американката от френско-ирландски генезис Айва Луцена Парди. Атанасов има бакалавърска степен по електроинженерство и магистърска степен по математически науки. През 1930 година той придобива и докторска степен по физика от университета в Уисконсин. През същата година започва да преподава физика и математика в Държавния лицей в Айова.
През 30-те години на предишния век Джон Атанасов започва да работи върху идеята за изобретяването на сметачна машина, която да умее да взема решение диференциални уравнения с частни производни по-ефективно от до тогава съществуващите аналогови машини. Към края на същото десетилетие дружно със своя студент Клифърд Бери Атанасов създава дребен първообраз на дигитален компютър, който по-късно става прочут като компютъра „ Атанасов-Бери “ или „ АВС “ (абревиатура от британското наименование: Atanasoff-Berry Computer). Процедура за издаване на патент обаче по този начин и не е задействана и това най-вероятно се дължи на обстоятелството, че Атанасов и Бери не приключват напълно своя план.
Някои откриватели допускат, че изобретението не е приключено, тъй като на Джон Атанасов се постанова да поеме други задания в този времеви интервал. По време на Втората международна война той се причислява към Военноморската оръжейна лаборатория на Съединени американски щати, като участва и в нуклеарните опити на атола Бикини в Тихия океан през 1946 година След края на войната до учения доближава информация, че първият модел на компютъра „ Атанасов-Бери “ в Държавния лицей в Айова е бил раздрънкан и частите му са изчезнали по време на ремонт в постройката на физиците. Няма информация за това дали по-късно двамата учени вършат повторни опити да конструират своята машина.
Какво знаем за компютъра „ Атанасов-Бери “?
Прототипът, който Атанасов и Бери основават през 1939 година, цели тестването на две съществени хрумвания: за кондензатори, които съхраняват информация в бинарна форма и за електронни логичен детайли, които правят интервенции по събиране и изваждане. След изработването на прототипа двамата учени стартират да работят по конструирането на по-голяма машина – същинският компютър „ Атанасов-Бери “, който обаче в никакъв случай не е приключен.
Прототипът на Атанасов и Бери съумява да издържи на теста за продуктивност на обособените детайли на замислената от тях машина. Тъй като изобретението не е приключено до дъно, работата на машината като едно цяло обаче не е тествана и потвърдена. Следователно може единствено да се спекулира дали приключеният компютър „ Атанасов-Бери “ е щял да работи изправно. Опит за репродукция на идеята за „ Атанасов-Бери “ е изработен през 90-те години на предишния век от учени и студенти в Държавния университет в Айова (бившият Държавен лицей в Айова). Репродукцията потвърждава редовност, само че, защото планът си служи с доста хипотези заради незавършените хрумвания на самите изобретатели, не можем да сме безапелационни, че и истинският компютър „ Атанасов-Бери “ е щял да покаже същите резултати.
Основните хрумвания на Атанасов и Бери, върху които те базират своето откритие и които могат да се признаят като теоретичен принос, са свързани с използването на двоична бройна система за въвеждане и обработка на информация и с концепцията им за електронна памет. „ Атанасов-Бери “ не е бил универсална машина, а е считал единствено уравнения с незнайни. Тоест по своето предопределение той е представлявал сметачна машина, само че не и машина с универсално предопределение, каквито към този момент почнали да се появяват в този интервал. Една от тези машини с универсално предопределение бил компютърът ENIAC. „ Атанасов-Бери “ също така не бил програмируем – характерност, която се счита за съществена на днешните компютри. Програмируем е компютърът, основан от германеца Конрад Цузе през втората половина на 30-те години на 20-и век, още преди основаването на прототипа на „ Атанасов-Бери “.
Обществеността схваща за съществуването на компютъра „ Атанасов-Бери “ едвам през втората половина на 60-те години, когато Джон Атанасов е свикан за очевидец в най-голямото от поредност каузи против корпорацията Sperry Rand Corp, която тогава има патента за електронния дигитален компютър ENIAC.
На този стадий, през 1967 година, EDVAC и ENIAC са двата съществени електронни цифрови компютри на пазара. Патентът за „ първия автоматизиран електронен дигитален компютър с общо предопределение, който ни е прочут “ е даден на втория, макар че конструирането на първия е почнало по-рано. Оспорването на правото на патент се трансформира и в основна причина за завеждане на дело от страна на Honeywell.
Другият мотив, който стимулира Honeywell да заведе дело, е публикуването на една книга през 1966 година, в която някогашен студент на Държавния лицей в Айова споделя за компютъра „ Атанасов-Бери “. От тази книга се схваща, че Джон Атанасов е имал диалози с един от основателите на ENIAC – Джон Моукли, няколко години преди ENIAC да бъде основан. По време на тези диалози Атанасов е разказал на Моукли за концепцията на „ Атанасов-Бери “. Излизането нескрито на тази информация подтиква Honeywell да потърси Джон Атанасов за очевидец по делото, което оспорва правото на патент за първия електронен дигитален компютър на ENIAC.
В своя правосъден иск Honeywell твърди, че главната концепция за основаването на ENIAC е била непозволено заимствана от изобретението на Джон Атанасов и неговия студент Клифърд Бери. Доказването на това изказване се оказва доста мъчно поради обстоятелството, че „ Атанасов-Бери “ в никакъв случай не е бил показан като приключено откритие, нито е публикуван и изведен в всеобща приложимост. По това време той даже не съществува, защото години по-рано е бил раздрънкан.
В последна сметка съдът заключава, че няма доказателства, които да разрешат „ Атанасов-Бери “ да се счита за най-ранния пример на електронен дигитален компютър. В същото време решението на съда дефинира „ Атанасов-Бери “ като най-ранния прочут модел на двоичен електронен суматор. Тоест признава се, че изобретението на Джон Атанасов и Клифърд Бери е най-ранната позната електронна машина, извършваща математически дейности по изваждане и събиране, която работи с двоична система. Съдът в детайли наблюдава контактите сред Моукли и Атанасов, и констатира, че има учредения да се счита, че Моукли е извлякъл идеята за ENIAC от „ Атанасов-Бери “. Отделно от това обаче съдът установи, че Атанасов е видял ENIAC на 26 октомври 1946 година, само че не е възразил против плана. Освен това в продължение на повече от 20 години той не е претендирал ENIAC да съдържа негови разработки.
Вследствие на делото патентът на ENIAC е разгласен за невалиден въз основа на разнообразни учредения, едно от които е към този момент упоменатото прието индиректно въздействие на концепциите на Атанасов и Бери за основаването му. Въпросът за това кой в действителност е основателят на първия електронен дигитален компютър остава неуреден. По този метод едно от най-важните изобретения в областта на осведомителните технологии остава без съответен основател, а по-скоро се взимат поради другите научни приноси на обособените изобретатели, работили върху концепцията за него.
„ Атанасов-Бери “ и неговите съвременници
Първоначалната концепция за компютрите е основана на концепцията за сметачни машини. Следователно е неопределено и Джон Атанасов да бъде определян като „ татко “ на компютъра. Първите сметачни машини съществуват още от преди новата епоха.
„ Атанасов-Бери “ не може да се счита и за първия съвременен компютър, тъй като една от главните характерности на модерните компютри е универсалността. Първата концепция за основаването на универсална сметачна машина идва още през 1834 година от английския академик Чарлз Бабидж, а първият модел на универсална машина за осъществяването на всевъзможни математически операции е основана от британеца Алън Тюринг през 1936 година
Компютърът „ Атанасов-Бери “ не е бил програмируем – една от базовите характерности на актуалните компютри. Първият програмируем компютър, който е и бинарен и дигитален, е основан от германеца Конрад Цузе в интервала 1936-1938 година, още преди Атанасов и Бери да конструират прототипа на своята машина.
„ Атанасов-Бери “ е откритие, което способства за развиването на актуалните компютърни науки, само че не може да се дефинира нито като първия основан компютър въобще, нито като първия електронен дигитален компютър. Джон Атанасов и неговият студент Клифърд Бери оставят имената си измежду всички останали пионери на компютърните науки, само че не могат да бъдат определяни като „ татковци ” на компютъра.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ